Блог

Защо учениците забравят и как можем да им помогнем

Мозъците ни са програмирани, да забравят, но има подкрепени от изследвания стратегии, които можете да използвате, за да направите вашите уроци по – запомнящи се.

Учителите отдавна знаят, че наизустяването може да доведе до повърхностно разбиране на материал, който бързо се забравя. Но новите изследвания в областта на невронауката започват да хвърлят светлина върху начините, по които мозъците са програмирани да забравят – подчертавайки важността на стратегиите за запазване на знанията и за учене.

В неотдавнашна статия, публикувана в списанието Neuron, невробиолозите Блейк Ричардс и Пол Франкланд оспорват преобладаващото мнение за паметта, според което забравянето е процес на загуба – постепенното размиване на информация, въпреки нашите усилия да я запазим.

Според Ричардс и Франкленд, целта на паметта е не просто да съхранява точно информацията, а да „оптимизира вземането на решения“ в хаотична, бързо променяща се среда. В този модел на познание забравянето е еволюционна стратегия, целенасочен процес, който протича на фона на паметта – оценяване и изхвърляне на информация, която не подпомага оцеляването на вида.

„От тази гледна точка забравянето не е непременно провал на паметта“, обясняват Ричардс и Франкленд в изследването. „По-скоро може да представлява инвестиция в по-оптимална мнемонична стратегия.“

Крива на забравянето

Често мислим за спомените като книги в библиотека, съхранявани и достъпни при нужда. Но всъщност са по-скоро като паяжини, нишки за припомняне, разпределени в милиони свързани неврони. Когато научим нещо ново – например, когато учител изнесе нов урок на ученик, материалът е кодиран през тези невронни мрежи, превръщайки наученото в спомен.

Забравянето почти веднага се превръща във враг на паметта още от откриването му от психологът Херман Ебингхаус през 1880-те. Ебингхаус започва пионерни проучвания в областта на запомнянето и обучението, като наблюдава това, което той нарича кривата на забравяне, мярка за това колко много забравяме с времето. В своите експерименти той открива, че без никакво припомняне или връзки с предишни знания, информацията бързо се забравя – приблизително 56 процента за един час, 66 процента след ден и 75 процента след шест дни.

И така, какво може да се направи, за да се запази упоритата работа на преподаването? В крайна сметка, еволюционните императиви – които „подрязват“ спомените ни за информация – не винаги са добре приведени в съответствие с изискванията на учебната програма или с изискванията на информационната ера. С други думи изучаването на таблиците за умножение не е от полза, когато бягаме от лъвове, но в съвременния свят това знание е важно.

Състоянието на паметта

Изглежда, че същата невронна схема участва в забравянето и запомнянето. Ако това се разбере правилно, учениците и учителите могат да приемат стратегии за намаляване на “течовете” на паметта.

Невролозите на MIT, водени от Ричард Чо, обясняват механизмите за синаптично укрепване в статия от 2015 г., публикувана също в Neuron. Когато невроните често се „изстрелват“, синаптичните връзки се укрепват; обратното важи за невроните, които рядко се „изстрелват“. Известно като синаптична пластичност, това обяснява защо някои спомени продължават да са ярки, а други избледняват. Повторният достъп до запаметена, но избледняваща информация – като правило на геометрията или исторически факт – отново възвръща невронната мрежа, която съдържа спомена и я кодира по-дълбоко.

Изследователите също са научили, че не всички нови спомени са създадени равни. Например, ето две комбинации от букви за запомняне:

нпфхоск

портокали

вторият набор от букви е по-запомнящ се, колкото повече връзки имат невроните с други неврони, толкова по-силна е паметта. Седемте букви в “нпфхоск” изглеждат случайни и разединени, докато “портокали” се възползва от съществуващия си дълбоко закодиран езиков контекст. Думата портокали също се позовава на сензорна памет, от изображението на портокал до миризмата му и може би дори предизвиква други спомени за портокали. Спомняте си, наслоявайки нови спомени върху рушащите се основи на по-стари.

5 стратегии за учители

Когато учениците научат нова информация, те осъществяват нови синаптични връзки. Два научно обосновани начина да им помогнете да запомнят наученето е чрез осъществяване на възможно най-много връзки – обикновено с други понятия, като по този начин се разширява „паяжината“ на невронните връзки – но също така и чрез достъп до спомена многократно във времето.

Което обяснява защо следните стратегии за обучение, всички свързани с изследвания, проведени през последните пет години, са толкова ефективни:

1. Обяснения на връстници:

 Когато учениците обясняват какво са научили на връстниците си, избледняващите спомени се активират, укрепват и консолидират. Тази стратегия не само увеличава задържането на информация, но и насърчава активното учене.

2.Ефектът на разстояние: 

Вместо да разглеждате тема и да продължите напред, прегледайте ключовите идеи през цялата учебна година. Изследванията показват, че учениците се представят по-добре академично, когато им се предоставят множество възможности за преглед на научен материал. Например, учителите могат бързо да включат кратък преглед на това, което е било обхванато няколко седмици по-рано, в текущи уроци или да използват домашните задачи, за да изложат отново учениците на предишни концепции.

3.Чести практически тестове: 

Редовен преглед на материала, предоставянето на тестове за чести упражнения може да засили дългосрочното запомняне и като бонус да помогне за борба със стреса, който често влошава работата на паметта. Тестовете за практикуване могат да бъдат с ниска сложност и да не се оценяват, като бърз тест в началото на урок или викторина. Разбиването на един голям тест с висока сложност на по-малки тестове за няколко месеца е ефективен подход.

4.Преплетете концепции:

Вместо да групирате подобни задачи заедно, смесете ги. Решаването на задачи включва идентифициране на правилната стратегия за използване и след това изпълнение. Когато подобни задачи са групирани заедно, учениците не трябва да мислят какви стратегии да използват – те автоматично прилагат едно и също решение отново и отново. Преплитането принуждава учениците да мислят и наученото се закодира по-дълбоко.

5.Комбиниране на текст с изображения: 

Често е по-лесно да запомните информация, която е представена по различни начини, особено ако визуалните помагала могат да помогнат за организирането на информация. Например, комбиниране на списък на страните, окупирани от германските сили по време на Втората световна война, с карта на германската военна експанзия може да затвърди този урок. По-лесно е да запомните какво сте прочели и видяли, вместо само едното.

Така че, въпреки че забравянето започва веднага щом научим нещо – както показват експериментите на Ебингхаус, изследванията показват, че има прости и ефективни стратегии, които да помогнат на обучението да се запомни за дълго.

 

 


Споделете с приятели, ако тази статия Ви е харесала!