Мозъкът поглъща много безполезна информация всеки ден. Неща като регистрационният номер на колата пред вас или разговор, който сте чули в градският транспорт. Повечето от тази информация не е нужна и мозъкът естествено я забравя заедно с много полезна информация. Учениците също са хора, така че всичко това се отнася и за тях.
И така, колко всъщност си спомняте?
Немският психолог Ебингхаус решил да направи интересен експеримент. Той създал списък с 2300 измислени думи и се опитал да ги запомни, като същевременно многократно се тествал през различни интервали от време. Очевидно е бил човек, който е знаел как да се възползва максимално от свободното си време.
Това, което той открил било, че когато се тествал един ден, след като запаметил някои думи, той си спомнял само една трета от тях. Два дни след това той си спомнял само 5%. По-долу има графика, която да ви покаже какво имам предвид:
Фигура 1: Кривата „колко зле сме в запомнянето на неща“ или „кривата на забравяне“.
Това се нарича крива на забравяне. Тя намалява много бързо първоначално и намалява по-бавно с времето. Точната крива зависи от много фактори, например колко значима е информацията и колко сте стресирани, но формата остава същата.
Ако графиката ви изглежда сякаш се спуска много бързо, имайте предвид, че това е за възрастен, който се опитва много съсредоточено да си спомни. Това е по-лошо за един ученик, който активно се опитва да забрави всичко, след като свърши училище.
Но тук ще кажете, че за това има домашни и уроци.
„Повторението е майка на знанието“
И сте прави – това помага до известна степен. Ефектът от ученето може да бъде показан на кривата на забравяне. В примера по-долу, след като сте научили нещо за първи път, материалът се преговаря след 1 ден:
Фигура 2: След повторение забравяте по-бавно
Това, което може би сте забелязали е, че след преговора (или повторението) на следващия ден, новата крива се е променила – тя намалява доста по-бавно. Забравяте по-бавно. И да, ако направите достатъчно повторения, ще запомните почти перфектно информацията. Проблемът е, че учениците никога не правят достатъчно повторения. И повторенията, които те успяват да направят (чрез домашна работа и учене и т.н.), не винаги са ефективни, защото…
Интервалните повторения са по-добри
Времето, когато преговаряте материала е важно. За най-добри резултати първото повторение трябва да се извърши много скоро след първоначалното обучение, а всяко повторение след това трябва да се извършва след все по голям интервал от време.
Ефективният график би бил нещо такова:
- Първо повторение – до един ден
- Второ повторение – След няколко дни
- Трето повторение – след седмица
- Четвърто повторение – след месец
- Пето повторение – след няколко месеца
Ако успеете да направите всичко това, тогава се случва това:
Фигура 3: От забравянето на всичко до запомнянето на всичко
В графиката по-горе повторенията са показани с оранжевата линия, докато пунктираната линия показва какво ставса, ако следващото повторение не се случи. Зелената линия показва минималното количество информация, запомняща се, когато правите все повече и повече повторения. Това се стабилизира на около 95% с 5 повторения.
Точно така – ако правите пет повторения, когато трябва ще запомните 95% от информацията. Това се нарича интервално обучение.
Проблемът в реалния живот
Много ученици след като се прибират от училище, всъщност не искат да преговарят това, което са научили през деня. Първият път, когато ще прочетат отново информацията е, когато правят домашното няколко дни по-късно. Това е първата грешка – те не получават пълната полза от интервалното повторение, тъй като оставят първото повторение за след няколко дни.
Седмица по-късно учителят преминава към следващата тема и изведнъж има нещо ново за учене. Ученикът не гледа материала отново, до може би 3 седмици по-късно, когато учи за тест. След теста не го гледа с месеци – до следващият изпит.
За това говорим тук – пропускат идеалното време да затвърдят знанията си, така че, когато преговарят, те не получават пълната полза. Вместо постепенно да променят кривата на забравяне, така че повече знания да се задържат, те пропускат идеалното време за преговор – това е почти все едно отново да учат от нулата – и го забравят също толкова бързо.
И така, какво можем да направим по въпроса?
Често не успяваме да определим точно времето за всичко. Основното обаче е просто да правят повторения рано и последователно.
Опитайте да накарате децата си да:
- Преглеждат записките си всеки ден след училище.
- Преглеждат материала от седмицата всеки уикенд. Изпитвайте ги.
- Когато учат нова тема, да прегледат бележките за предишните теми едновременно с новите.
Често учениците се оплакват, че нямат време да направят толкова много преговори, но това всъщност спестява много повече време. Могат да прекарат 15 минути след училище, в преговор на нещо, което са учили днес, или да загубят 1 час седмица по-късно, за да го учат наново започвайки от 0.
Освен това, ако им отнеме 15 минути, за да прегледат нещо от първия път, може да им отнеме само 5 минути вторият път, когато информацията е станала по-ясна.
Частното обучение може да бъде от голяма полза, когато става въпрос за това – уроците помагат на учениците да получат повече повторения в областите, от които се нуждаят.
Важното е, че объркването и недоразуменията могат да бъдат разгледани рано, преди да се вкоренят.
Паметта определено не е точна наука, затова се съсредоточете повече върху общата идея зад тази статия, а не толкова върху детайлите. И може би децата ви ще се научат как да запомнят 95% от това, което усвояват в училище.