Много е важно да позволим на децата да споделят собствените си начини на мислене, когато решават задачи и след това да използваме това, което чуваме и виждаме от тях, за да знаем какви инструкции да даваме. Но ако детето не е свикнало с това, често е трудно дори да ги накараме да започне.
Мисленето е вътрешен процес, нещо, което се случва в работата на индивидуалния ум. Като такъв може да изглежда мистериозен и недостъпен – оттук и необходимостта да го направим видим. Тук използваме термина „видим“ не само за да представим това, което може да се види с окото, но и това, което можем да възприемем, забележим и идентифицираме. Когато направим мисленето видимо, то става очевидно за всички, учители, както и ученици. След това се превръща в нещо, което може да бъде анализирано, изследвано, предизвикано, насърчавано и напреднало.
Представяме ви четири практики, които се използват, за да направят мисленето видимо:
- Разпитване
- Слушане
- Документиране
- Мисловни рутини
Малко повече за всяка практика:
Разпитване
Въпросите не само стимулират мисленето и ученето, но са и резултат от това. Докато се ангажираме с нови идеи и развиваме нашето разбиране, възникват нови въпроси.
Волтер е казал:
Да се съди за човека по въпросите му, а не по отговорите му, тъй като те вероятно ще разкрият истинската дълбочина на разбирането на човека, както и ангажираността му с проблема.
Винаги съветвам родителите да задават въпроси на децата върху материала, който упражняват. Особено важен е въпросът „Защо?“.
Слушане
Разбира се, няма причина да задавате добри въпроси, ако човек не слуша отговорите. Чрез нашето слушане ние предоставяме възможност на децата да направят своето мислене видимо за нас. Едва когато учениците знаят, че ние наистина се интересуваме от тяхното мислене, те имат причина да го споделят с нас. По този начин слушането е не само практика, в която ние, учители и родители трябва да участваме, но това е и позиция, която трябва да заемем.
Документиране
Процесите на мислене и учене могат да бъдат неуловими и ефимерни. Документирането е усилието да се обхване този процес във възможно най-голямо богатство. Но къде се намира мисленето? Има ли го в отговорите, които ни дават децата? Готовата работа, която предлагат?
Въпреки че те могат да съдържат части от мислене, твърде често мисленето и ученето са затъмнени в усилията да се получат добри оценки и да се дадат правилни отговори. По-вероятно е да открием мислене в объркания процес при работа с идеи с течение на времето, докато се стремим към крайния резултат. Когато можем да уловим този процес, той ни предоставя средство за анализ и размисъл върху мисленето.
Решавайте текстовите задачи със събиране и изваждане като акцентирате върху мисленето. Вижте тук.
Мисловни рутини
Те са основната практика за правене на мисленето видимо. Те действат като инструменти за подтикване и насърчаване на мисленето, като структури, които разкриват и скелета на мисленето, и чрез тяхното използване с течение на времето рутините се превръщат в модели на поведение. За да се научим да използваме ефективно мисловните практики, е полезно да разберем всяко от тези три нива: инструменти, структури и модели.
Мисловните рутини действат на тези три нива едновременно. Дори когато се занимаваме с подобния на инструмент аспект на рутината на мислене, ние осъзнаваме, че той също помага за структурирането и изграждането на мисленето.
В същото време рутината бавно се превръща в модел на поведение.
Във видео курса „Текстови задачи със събиране и изваждане“ акцентът е върху мисленето, задаването на въпроси и разбирането. Може да поръчате курса от ТУК.