Защо толкова много деца се страхуват да не направят грешки по математика?
Ако вашето дете плаче, защото ще има математика, намира си оправдания за грешно решените задачи, крие работата си, отказва да опитва да решава или изглежда неспокойно и разтревожено, виновник за това най-вероятно е страхът от грешки.
В главата му преминава нещо подобно:
- Хората, които са добри по математика решават всички задачи вярно.
- За да съм добър/добра по математика трябва да решавам всички задачи вярно.
- Ако правя грешки означава, че не ме бива по математика.
- Ако не съм добър/добра по математика значи не съм умен/умна.
- Грешките са доказателство, че не съм умен/умна.
Притеснението по математика и страхът от грешки вървят ръка за ръка. Когато децата се страхуват да не направят грешка по математика, страхът и безпокойството могат да ескалират.
Трябва да помогнете на детето си да мисли за грешката по друг начин – като за нещо полезно.
Веднъж успеете ли да го направите и да го накарате да се отпусне, ще видите, че детето ви дори ще се наслаждава на математиката, ще е по-уверено и няма да се отказва лесно, когато стане трудно.
Има различни видове грешки и всяка трябва да се третира по различен начин. Когато обясните тези три вида грешки на детето си, то ще започне да се вглежда по-отблизо и ще се научи да ги разпознава. Това от своя страна ще го направи по-уверено и ще спре да мисли, че не може да се справя с математиката.
Когато детето ви получи грешен отговор, кажете: „Виждам грешка в тази задача. Може ли да я намериш?“
Много често децата сами си намират грешките. Ако случаят е такъв тази грешка се нарича:
1. „Ооо“грешка.
Когато детето събира вместо да изважда или решава само част от задачата, това е така наречената „Ооо“грешка. Този вид грешка е, когато детето знае как да реши задачата, но прави глупави грешки. Реакцията му обикновено е: „Ооо, 3+5 е 8, не 7“.
Често пъти причините за такъв тип грешка са:
- Бързане
- Разсеяност
- Стрес и безпокойство
- Не чете внимателно условието
- Умора или глад
Когато детето прави такъв тип грешки, обяснете, че вие сте сигурни, че детето ви знае как се решава задачата. Покажете, че не трябва да се притеснява за това.
Вместо да се фокусирате върху грешката, обърнете внимание на някои странични фактори: може би има нужда от забавяне на темпото, да прочете условието, да си поеме дълбоко въздух и да се успокои.
ВНИМАНИЕ: Ако детето ви се притеснява по математика, може да опита да представи всички грешки като „Ооо“ греша и да каже, че вече знае как се решава задачата. Ако не може да си открие и поправи грешката без вашата помощ означава, че все още се притеснява от задачите и има нещо, което е недоразбрано и трябва да се обясни. Това вече е „уличаваща“ грешка.
2. „Уличаваща“ грешка
„Уличаващите“ грешки са най-ценните грешки, защото те ви помагат да разберете какво се случва в главата на детето. Те са най-учудващи за детето ви, защото то прави това, което си мисли, че е правилно, но отговорът е грешен. Погледнете следната задача за втори клас:
Може ли да разберете какво е направило детето ви?
Събрало е по начин, който смята за логичен: 4+2=6 и 3+9=12. Тази грешка ви показва как вашето дете разсъждава относно събирането. Когато детето ви е учудено от това, че задачата не е вярна, кажете: „Нека сега се превърнем в едни детективи и да открием къде е проблемът. Обясни ми как реши тази задача?“
Обяснявайки ви стъпка по стъпка как е решило задачата на вас ще ви стане ясно какво се случва и как мисли. Много често детето разбира как трябва да реши задачата докато обяснява. Хубавото при уличаващите грешки е, че само с обясняването на една задача, детето ще знае как да реши останалите самостоятелно и повече няма да прави подобни грешки.
3. „Очаквани“ грешки
Тези грешки са малко по-различни. При тях вие не очаквате детето да се справи още в началото. Когато детето опита нещо по-трудно – сложен пъзел, многостъпкова задача или задача с повишена трудност – ние знаем, че ще има известна борба. Детето ще направи нещо грешно, преди да реши правилно каквото и да е. Важно за децата е да знаят, че вие очаквате да сгрешат. Трябва да се помъчат малко и да опитат да се справят с проблема – така мозъкът расте.
Когато детето реши задачата винаги питайте – „Как беше – прекалено лесно, прекалено трудно или нормално?“. Ако каже, че е прекалено лесно, намерете нещо по-сложно. Трябва да знае, че очаквате от него да бъде предизвикано.